Имунна система

Имунна система

Имунна система

Какво е имунна система?

Клетките и органите, които осъществяват имунитета, се обединяват под името имунна система, която защитава организма от микроорганизми, токсини, чужди за него молекули, както и от вътрешни фактори, напр. при развитие на злокачествен процес.

Имунната система се състои от специализирани органи, клетки и химични субстанции, които се борят с инфекциозните агенти. Основните й части са: белите кръвни клетки, системата на комплемента, лимфната система, далака, тимуса и костния мозък.

Какво представляват белите кръвни клетки?

Белите кръвни клетки са ключовите играчи в имунната система. Произвеждат се от костния мозък - меката съединителна тъкан във вътрешността на костите е мястото, където се произвеждат всички кръвни клетки – еритроцити, гранулоцити, моноцити, тромбоцити и лимфоцити.

Белите кръвни клетки се движат чрез кръвта по цялото тяло, търсейки нашественици (микроби) като бактерии, вируси, паразити и гъбички. Когато ги открият, те започват имунна атака. Към белите кръвни клетки се причисляват  видове имунни клетки, които имат способност за фагоцитоза (фагоцити), естествените клетки-убийци и лимфоцитите (В-клетки, Т-клетки).

Фагоцитите работят като „изяждат“ нашествениците. Основните фагоцити са: неутрофили, базофили, мастоцити и еозинофили.

  • Неутрофилите са най-често срещаният вид бели кръвни клетки и са сред първите реагиращи клетки, които организмът вика на проблемно място. Те могат да уловят чуждите агенти и да спрат разпространението им.
  • Базофилите циркулират в кръвта, а мастоцитите са в тъканите. Когато тези клетки намерят определени антигени (обикновено безвредни неща, които тялото вижда като заплаха), те отделят хистамин, за да повикат имунните клетки в зоната. Тялото, поради отделения хистамин, изпраща повече кръв на мястото, развива се възпаление - зачервяване, затопляне и подуване – което също помага да се предотврати инвазията.
  • Еозинофилите се прилепват главно към паразити.

Естествените клетки убийци са част от вродения имунитет. Те са вид бели кръвни клетки, които разпознават и се залепват към анормални клетки, напр. ракови, след което ги увреждат и убиват. Те са ключови играчи и при първа среща с вирус.

Лимфоцитите са два типа - Т-клетки и В-клетки и работят съвместно за изграждането на придобития имунитет. В- и Т-лимфоцитите за разлика от фагоцитите и естествените клетки убийци не могат да разпознават патогените по общите свойства на цялостната им повърхност. Всеки В- или Т-лимфоцит разпознава само една молекула, но го прави както трябва – с висока специфичност.

След като B клетките разпознаят антигена на нов нашественик, те образуват антитела или да го убият, или да го маркират като "наличие на проблем". Антителата са имуноглобулини. Те са Y-образни молекули и се свързват с антигена като парчетата на пъзел, образува се имунен комплекс.

Т-клетките се придвижват през кръвта и лимфата и чакат да бъдат активирани. Обикновено друга имунна клетка, напр. дендритните клетки в бариерните зони разпознава антигена, улавя го и го представя по клетъчната си повърхност. Тази клетка наричаме антиген-презентираща клетка. Тя се придвижва до периферните лимфни възли, представя антигена на Т-клетките. Формира се имунен комплекс и се задейства имунен отговор със създаване на специализирани Т-клетки – те са от класове Т-убийци и Т-подпомагащи. Образуват се и Т-потискащи клетки, за да може да се прекрати реакцията, както и Т-паметови, които да задействат бърз имунен отговор при повторна среща с антигена. 

Какво се случва, когато имунната система сгреши?

Грешка е например алергичната реакция – имунната система реагира на неща, които са безвредни, напр. развитие на алергия към ягоди.

Когато имунната система не реагира достатъчно силно на проблем се говори за имунодефицитно заболяване, напр. СПИН.

Грешка е и автоимунният отговор, който се случва, когато собствените тъкани се разпознават като чужди и се образуват антитела срещу тях, за да бъдат унищожени. Това може да причини сериозни заболявания като ревматоиден артрит, болест на Крон, диабет тип 1, множествена склероза, миастения гравис, лупус и др.